п.с. клик на текста..:)
- Аз пак се завръщам,
пак малко е времето -
пукот на зряла смокиня.
Нашето време зачева, погива
в срещи-раздели незрими,
нашето време ни вгражда в темели
недостроими...
- ти тръгна
и звъннаха с твоето име
луната звездите
влюбчивото лоно
на скалните жрици
сестри белокаменни скали облораменни
ти тръгна
казвах ти
не ме оставяй
защото няма да ме разпознаеш
под черно вдовство
с изтънели скули
слухът ми във забрава ще потъне
и всеки камък ще затиска
горчивото ти име
а бяха очите ми нарове
пъкленосветли
устните
влага в пустиня
ноздрите сенни
таяха вселена
- Разцепих тръстиката
на твоето тяло -
вятър и пясък намерих.
Елка Димитрова